ГОЛЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОЛЀЯ, ‑ѐеш, мин. св. голя̀х, прич. мин. св. деят. голял, ‑а, ‑о, мн. голѐли, несв., непрех. Рядко. 1. Ставам гол, оголявам. Проломът, къде края си, снишава стените си, разширява се, голее, грознее. Ив. Вазов, Съч. ХV, 158.

2. Прен. Обеднявам, осиромашавам. Голей и пей,/ търпи, живей,/ заспи, умри/ и без пари. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 68.