ГОЛИА̀ТСКИ

ГОЛИА̀ТСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. Огромен, великански, гигантски (от името на Голиат, филистимянин с гигантски ръст, убит според библейското предание от Давид); голиатовски. Но противникът му, надарен с голиатски стан, надделява и побягва с дрехата. Ив. Вазов, Съч. Х, 117. Той отпи една голиатска глътка и сподели: — Ако всичко беше свършило, както бях го намислил, вестниците щяха да пишат за мен! Тонич, КСШ, 62.

— От собств. — Друга (простонар.) форма : голия̀тски.

Списък на думите по буква