ГОЛЍНА

ГОЛЍНА ж. Диал. Само в съчет.: На голина. За яздене обикн. на кон — без седло, без самар; на голо, на голица, на голище, на разседлица. Яхнало е коня на голина,/ отпущи го през поле широко,/ да погуби китени сватове. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 54.

ГОЛИНА̀

ГОЛИНА̀ ж. 1. Местност, необрасла с растителност (обикн. дървета и храсти). Ломът е встрани от пътя за Калето — тъжна голина, рендосана от снегове и дъждове, където имало някога вековна гора. Н. Хайтов, ШГ, 217. Изплашеният дивеч потъвал в гъстите гори и гладни вълци провивали по голини и чуки. Ламар, ПР, 17. Прекрасни вековни елови гори обличат полите и хълбоците им, над горите се зеленеят голини, а над голините се синее небето. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 57.

2. Диал. Място, откъдето вятърът е отвеял снега; ветромет, ветрометище (Н. Геров, РБЯ).

Списък на думите по буква