ГОЛИШАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОЛИША̀В, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Който е недостатъчно и много бедно, лошо облечен. Пред вратата на бейския конак вече имаше тълпа голишави цигани. Д. Рачев, СС, 20.

◊ Гол-голишав. Диал. Гол-голеничък. "Оти, сълнчо, не печеш?" — "Оти две дечица си играат на песъка голи-голишави, па че ги изгорим." Нар. прик., СбНУ ХLI, 439. Кога ойде на край Бело море,/ на край море у бела песока/ дека лежи дете Голомеше/ дека лежи у бела песока,/ дека лежи голо-голишаво. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 181.