ГОЛИЩЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГО̀ЛИЩЕ, мн. няма, ср. Диал. Само в съчет.: На голище. За яздене обикн. на кон — без седло, без самар; на голо, на голина, на голица, на разседлица. Тогай рипна Бановики Петър,/ нема кога коня да си справи,/.., нема кога седло да му тури,/ на си яхна коня на голища. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 260.