ГОЛОБРАДКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОЛОБРА̀ДКА ж. Диал. Брада (в 1 знач.) без косми. Макар и седемнайсетгодишен, той беше силен, набит, с широки плещи, големи, едри ръце, дебели устни и месната голобрадка. Д. Немиров, Б, 135.