ГОЛОГЛА̀ВИЧЪК

ГОЛОГЛА̀ВИЧЪК, ‑чка, ‑чко, мн. ‑чки, прил. Умал. гальов. от гологлав. Стани ми, синко, отори. / Че стана Русин отори / гологлавичък по шепчица. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 16.

Списък на думите по буква