ГОЛОМЀХ

ГОЛОМЀХ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Диал. Който е с гол корем. Колко здравец по планина/ толко здраве в тая къща./ Калпак круши, два ореха/ за децата голомехи. СбВСтТ, 8.

2. Като същ. голомех м. Индив. Бедняк. — Кълна ви са в името на сичките светие, че Лила ще бъде жена на моя син и моя снаха, или аз да не бъда Либен, а голомех. Л. Каравелов, Съч. II, 122.

Списък на думите по буква