ГОЛОМЕШЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОЛОМЀШЕ ср. Само в съчет.: Дете голомеше. Нар.-поет. Прозвище на дете-юнак в народните песни. — Добро утро, дете голомеше!/ Идеш ли да те фатам побратим,/ побратима по свети йованство? Нар. пес., СбБрМ, 268.