ГОЛОСЛОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОЛОСЛО̀ВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. 1. Книж. Който не е подкрепен с доказателства, с факти; необоснован, празнословен. Това тяхно мнение обаче не бе голословно — то бе подкрепено с цифри и документи. М. Кремен, РЯ, 217. — Голословното твърдение на виновния, че подписът върху разписката не е негов, е съвсем понятно при създадената обстановка и не ме учудва. Ст. Марков, ДБ, 305. Голословно обвинение.

2. Разг. Който не си служи с факти, доказателства при твърдение на нещо. Всеки върши каквото му скимне, не се чувствува никакво ръководство. За да не бъда голословен, ще ви дам и примери: вчера Жирафът и Гъмящата змия в работно време .. отишли на мач. П. Незнакомов, СНП, 134.