ГОЛОСЛОВНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОЛОСЛО̀ВНОСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. Книж. Отвл. същ. от голословен; недоказаност, необоснованост. За да не бъдем обвинени в голословност, че приписваме на Н-ската младеж произволни черти, ще споменем два факта. А. Гуляшки, ДМС, 122.