ГОЛОТИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОЛОТЍЯ ж. 1. Състояние или качество на гол (в 1 знач.); голота. Човек са е родил гол и слаб на земята ..; и орелът, който изпървом, като е гледал неговата слабост и голотия, готвил са е да сграбчи лова си. Ив. Богоров, КП, кн. 3, 1874, 12-13.

2. Обикн. мн. Разг. Непокрити места на човешкото тяло (обикн., тези, за които не е прието да се показват така); голота, разголеност. — Децата умряха от глад, а жени‑

те ни ги е срам да си покажат голотиите. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 389. "Тук има някой!" — каза тя тихо и с едно бързо движение на ръката прикри голотията си. Й. Радичков, СР, 50. Преди години,.., хората идваха [на литературни четения], разговори се водеха, но тогава ни "Златен Орфей" имаше, ни толкова голотии по филмите показваха. Ч. Шинов, БС, 42.

3. Прен. Липса на достатъчно материални средства, необходими за задоволяване на най-насъщните нужди за съществувание; бедност, беднотия, немотия, сиромашия. Там е царство на невъобразима голотия, нищета и скотски живот. Ив. Вазов, Съч ХVII, 40. Киро тичаше не защото му беше домиляло за простотията и голотията в село, а защото смяташе, че е време да се докопа до някой голям пост. Г. Караславов, ОХ II, 459.

4. Разг. Пренебр. Много беден човек (мъж или жена); бедняк (беднячка), сиромах (сиромахкиня), голтак (голтачка). — Пък за такава мома [с ниви], дето казваш, не се пада на нас, како, не сме родени с такъв късмет... Виж, някоя голотия може да ни се навре пак, та... Г. Караславов, Тат., 147. — Нищо, усетил се е най-после и той... Стига само да не се заплесва дотам, че да почне да ми дрънка за някаква женитба... Такава голотия не е за него!... Кр. Велков, СБ, 36. — Другарува с не знам какви голотии и несигурни!.. И с Анани, нашия работник, го виждам няколко пъти. Н. Русев, П, 17. Ридаят голотии,/ бездомното пищи,/ в студ охкат немотии,/ и деца и бащи... Ив. Вазов, Съч. III, 217.

5. Само ед. Събир. Разг. Най-бедният слой от населението; беднотия, беднория, беднота, сиромашия. Пък и той, Митьо, не беше като човек. Защо тръгна против тях, защо се сдуши с голотията? О. Бояджиев, П, 143. Неделна вечер е — шуми/ по улици и по площади/ вън столичната голотия. Д. Дебелянов, ЗлП, 27.