ГО̀ЛЯ

ГО̀ЛЯ, ‑иш, мин. св. го̀лѝх, несв., прех. 1. Диал. Заголвам, оголвам. Тя беше с трима непознати младежи — едри, почти еднакви на ръст. Вятърът надуваше пъстрата ѝ пола и голеше коленете ѝ. А. Мандаджиев, ОШ, 37-38.

2. Остар. Правя някого да стане беден, гол; обирам. Имаше си добри пари и търсяше да ся задоми в някое българско село, та да отвори кръчма, за да голи и глобява света. Й. Груев (превод), КН 4, 43. Изпът [владиката] съдеше по селата различни, най-често родовни и женитбени разпри, и присъждаше в полза томува, който повече дадеше. .., аз и другите момци,.., имахме добър дял, та деряхме и голяхме, колкото можехме повече. Св. Миларов, СЦТ, 166. го̀ля се I. Страд. от голя. II. Възвр. от голя. Приклекнало, момичето бе проснало назад разголен до коляното бос крак... — Стига си се голила, мари! Няма ли за тебе работа, кобило? Б. Несторов, АР, 26-27.

Списък на думите по буква