ГОНАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОНА̀Ч, мн. ‑и, м. Разг. 1. Мъжко куче, което има за задача по време на лов да изкара дивеча от леговището му и да го подгони.

2. Човек, който има такава задача по време на лов. През един от тия топли и приятни зимни дни ние устроихме хайка за лов на зайци,.. До гората вече ни чакаха гоначите.., въоръжени с дълги снопи. И. Петров, ЛСГ, 100.