ГОНАЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОНА̀ЧКА ж. Разг. Женско куче гонач. Всяка година Волга раждаше пет-шест кученца,.. Ловците от града и околните села сами търсеха да се сдобият с някое Волгино кутренце, понеже майката беше отлична гоначка. Ем. Станев, ЯГ, 99.