ГОНЀНИЕ

ГОНЀНИЕ, мн. ‑я, ср. Книж. 1. Проява на нетърпимост, омраза към някого и създаване на лоши условия за съществуването му или оставането му някъде; преследване. Наистина чужденецът в Константинопол отдавна не беше застрашен от присъда или друго законно гонение. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 62. Гоненията и лутанията му по четирите краища из България са били во всякой случай най-доброто училище за Славейкова. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 61. Той умря отровен, убеден, че е непризнат .. в пълен разрив с времето, с поколението .. Той даже нема̀ отрицателното утешение да бъде изложен на гонения. Ив. Вазов, Съч. IХ, 74. За мен смъртта желал бих да приготви/ спокоен кът, където за всегда/ да спре съдбата своите гонения. К. Христов (превод), Мис., 1896, кн. 7, 548.

2. Само мн. Обикн. със съгл. опред. Организирано преследване на политическа, религиозна, социална или етническа основа; гонитба. Въпреки гоненията, на които било подложено, богомилството се разпространило бързо. Ист. Х и ХI кл, 1965, 53. Изисква се папата да помоли френското правителство да вземе под покровителството си българите пред султана против гонения и притеснения от страна на гръцкото духовенство. Т. Жечев, БВ, 48. Турските гонения и тиранията са принуждавали мнозина българи да търсят прибежище в Румъния. М. Арнаудов, БКД, 144. По време на християнските гонения от Галер и Диоклециан бил измъчван и умъртвен един римски офицер от гръцки произход — Димитър. Е, 1979, бр. 20, 4.

Списък на думите по буква