ГОНЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Който е свързан с гонене. С. Сава сдружил ся в гонителната буря с Горазда, и така е из други път отишъл в България, а не из оня, из който ся Климент, Наум и Ангелар пътували. Х. Йоанович, Ц (превод), 29.