ГО̀НКА

ГО̀НКА ж. 1. При лов — много бързо гонене, напредване при преследване на дивеч. Твърде често от мините идваха цели дружини рибари и ловци, които изтребваха пъстървата с бомби или устрояваха засади и гонки за сърни и елени. Ем. Станев, ПЕГ, 5-6.

2. Спорт. Етап от скоростно състезание по гребане, езда, моторен спорт. Младежът бе неспокоен. Щеше ли да оправдае доверието на Павел, нямаше ли с някое прибързано и необмислено движение да провали гонката. П. Льочев, ПБП, 60. Нашите състезатели се представиха със стария модел "Кьониг" с мощност 22 к.с. Затова основна задача на нашите състезатели бе да завършат гонките си (една гонка се състоеше от 5 обиколки с две поворотни точки на разстояние 1000 метра). П, 1960, бр. 45, 3. Една вечер няколко ломчани се отбили до лодките след вечеря да видят всичко ли е наред. И там заварили Кириак да реже вървите на паруса им. Но не ги прерязал напълно — да не личи, а така, че да се скъсат по време на гонката. В. Райков, ПВ, 111. Още преди пет или шест недели до "гонките" на каиците се захваща вече всеобще оживлено движение. Знан., 1875, бр. 5, 74.

— Рус. гонка.

Списък на думите по буква