ГОНЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГО̀НЧЕ, мн. ‑та, ср. Ловно куче за бозайници, главно зайци, което подушва дивеча, подплашва го и го гони към ловеца; гончар. Отбих се само да уговорим един лов с него. Той имаше хубаво гонче, а по селския кър бяха плъпнали лисици и зайци. Й. Радичков, ЧП, 187. — Ако гончето е добро, щом хване прясна следа, кляква, като че ли го бият с тояга. Р. Сугарев, СС, 102. След време лаят на гончето отекна по-наблизо и ловецът сякаш настръхна. А. Христофоров, О, 61. На другия ден в землището на нане Стоичковото село,.., затършуваха петдесет гончета и сто и двадесет ловци словом зачакаха по пътечките и полянките с насочени и запънати пушки. Елин Пелин, Съч. IV, 228.