ГОРА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГОРА̀ ж. 1. Обширно земно пространство, обрасло с много дървета, смесени с храсти и треви, което е източник на дървесина, защита на почвата от ерозия и с важна роля за запазване на водните запаси. Прекрасни са горите от ели, които растат по вътрешните урви на Стара планина. Ив. Вазов, Съч. XVII, 121. Бяха навлезли в гората, пътят криволичеше измежду корени и пънове, та трябваше да се внимава. Й. Йовков, ПГ, 52. Прегръщах големите мъхнати буки, стройните грани на дъбчетата и играех из гората като някое младо животно. Елин Пелин, Съч. II, 55. Почти непрекъснато вървяхме из елови гори. А. Дончев, ВР, 135. Над горите, / над Пирина, / вятър вие. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 80. Горо ле, горо зелена, / пътя ми не е оттука, / ама оттука ша мина, / че имаш сянка дебела, / и бистра вода студена. П. Р. Славейков, КНП, 87. Гора без вълци не бива. Послов. П. Р. Славейков, БП I, 53. Тропическа гора.
2. Самите дървета, които са обрасли на това място. Само наоколо всичко е променено! И как е променено! Горите пожълтели, дънерите и стъблата им се виждат, а през тях далеч свети небето. Д. Габе, Н, 9. От двете страни високи урви, покрити с дъбови гори, които още не са се разлистили. Ив. Вазов, Съч. XVII, 33. Ако пък ли има и малко сняг, тогава иглолистната гора изглежда още по-сочна, гъстозелена. Ем. Станев, ЯГ, 53. Филчо отби в изсечената гора, обърна колата към село и без да отпрегне, залови се на работа. Бързаше, прибягваше
от купчина на купчина, заграбваше вършини и ги диплеше на колата. К. Петканов, Х, 70. Вековни буки се изкъртват с тресък / и ляга ниско старата гора. В. Андреев, ППес., 39. // С предл. от. За множество предмети, издигнати право нагоре. — Заповядайте: на всеки ъгъл картечници, на всяка улица гора от щикове. Хр. Смирненски, Съч. III, 166. Шосето минаваше покрай гробищата — тиха и печална гора от кръстове, всред които стърчаха самотно паметници от мрамор. Д. Димов, Т, 651.
3. Остар. Планина. Най-голямата гора е Стара планина. С. Бобчев, ПОС (превод), 38. Царете,.., обикновено строили за себе си пирамида в продължение на сичкото си царуване. Най-голямата е построена от царя Хеопса; тя прилича на цяла гора и има 210 аршина височина. Н. Михайловски, РВИ (превод), 27. Саксонските рудни гори принасят ежегодно до 4500 цента кобалт, а венгрия — до 3000 цента. Знан., 1875, бр. 24, 374. ● В сложни собствени географски названия на планини. Света гора. Средна гора. Сърнена гора.
4. Диал. Дървен материал. — Еех — въздъхна болно и дядо Панчо и го погледна с молещи очи, — уж гора да ни докарат от общината, да се стегнеме и ние като хората... ама това си би! Ст. Даскалов, ПЯ, 108. Въглищният пласт рухна и се разби... От предния край на фронта прозвуча гласът на Манол: — Най-напред подпирай и тогава товари! От няколко места се развикаха: — Гора! — Дайте гора за подпиране! Ив. Мартинов, М, 95. Майсторите не могат да скроят куфията, щото оня я искаше с две чупки, сума гора батисаха, но куфията все излизаше крива. Й. Радичков, В, 258.
◊ Галерийна гора. Лесов. Гора, разположена във вид на тясна дълга ивица покрай реки, които текат през безлесни пространства — савани, прерии, степи. Слънцето къпеше с мека утринна светлина широките чадъри на палмите, короните на огромните кедрови дървета и стари мангри. За пръв път Павел видя прочутите галерийни гори. Гр. Угаров, ПСЗ, 84. Мангрови гори. Лесов. Гори, срещащи се в тропичните области край морските брегове, в обсега на приливите и отливите, с дихателни корени във вид на цилиндрични или дискови израстъци. По океанските крайбрежия, където има добре проявени приливи и отливи, се намират мангрови гори. Те имат много въздушни корени. Геогр. VIII кл, 1965, 108.
? В гората расъл. Разг. Пренебр. Прост, груб, недодялан, див. "Да си не мислят те, че сме в гората расли! / И ний сме с модите." К. Христов, ЧБ, 26. В гори тилилейски.Нар.-поет. Някъде много далеч. — Ей, хора... овчар ли изпращаме ние, питам ви, баш овчар ли изпращаме в горите тилилейски? Хайде влизайте! Н. Нинов, ЕШО, 40. Подозират ли те, тия невинни като полска трева души, че нейде в гори тилилейски умират забравени най-близките им. Л. Стоянов, Х, 91. Гора и вода. Диал. Целият свят, всичко. Когато дядо Маньо надуеше кавала, гора и вода се заслушваха. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 1. Зад девет гори. Разг. Много надалеч. "Хората, при които ти дойде, а остана далеч от тях." Ако някой друг кажеше нещо подобно на латинския председател [сeло Латинка] на стопанството, той би му издрал очите,.., би го прогонил зад девет гори. Н. Каралиева, Н, 165. За този (тоя), дето (що) клати гората. Разг. Пренебр. Напразно, напусто, без полза, без смисъл. — А той, синецът, се оженил за една ватманка и по цял ден шари с нея по софийските линии... Тя кара и го храни, а той скитосва за тоя, дето клати гората. Тонич, КСШ, 12. Събирам гората. Разг. Вдигам голям шум. Тя [Меца] си e плашлива. С трънче да се бодне, гората събира! Ран Босилек, Р, 60. Хващам / хвана (улавям / уловя, вземам / взема) гората. Разг. 1. Забягвам, побягвам нанякъде, запилявам се нанякъде. Рунтавото мечешко кълбо се преметна над него и хвана гората. Г. Караславов, Избр. съч. II, 122. "Молим ви се да не свирите, докато докарам яренцата. Ще пощръклеят, ще хванат гората." Цв Ангелов, ЧД, 115. Деверът го [годеника] поведе след жаловитата гайда към момини двори, а той съвсем се е загубил.. Иде му да рипне, да вземе гората. П. Росен, ВПШ, 161-162. 2. Забягвам в планината и ставам хайдутин или партизанин. — Катя, аз заминавам.. — За къде?.. — За Женева? Изплаши ме. Помислих, че може би... — Може би? — Ще хванеш гората, ще станеш четник. Д. Спространов, С, 98. — Какво им е дотрябвало да си развалят рахата, занаятчии хора, търговци? Хайде, ние — друго, без земя ни остави размирението, уловихме гората и връщане няма. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 14. Учители, свещеници, първенци, по-богатички, не останаха неарестувани;.. който се съпротивляваше, биваше застрелван, а който жив се спасяваше, хващаше гората. Пряп., 1903, бр. 4, 3.