ГОРДЀЯ

ГОРДЀЯ СЕ, ‑ѐеш се, мин. св. гордя̀х се, мин. св. деят. прич. гордя̀л се, ‑а се, ‑о се, мн. гордѐли се, несв., непрех. 1. С предл. с или със следв. изр. със съюз че. Изпитвам чувство на удовлетворение, задоволство от нещо (постигнати успехи, високи качества на някого или нещо, което ми е близко, и под.). Беше чакала да я види уморена, разплакана, оскърбена. Само да кълне от безсилие. А тя се гордееше, че идва от затвора. Искри като от кремък изпущаха думите ѝ. В. Геновска, СГ, 193. Те имаха тържествующия вид на хора, които съзнават, че имат право да се гордеят с подвизите, които са извършили. К. Величков, ПССъч. I, 5-6. Тия коне бяха най-хубавите в селото и богатият чорбаджия с право се гордееше с тях. Й. Йовков, Ж 1945, 41. Намерението му [на Паисий] е да покаже на българите, че те могат да се гордеят не само с поли‑

тическата си история,.., но и със своите бележити книжовници и просветители. Б. Пенев, НБВ, 55.

2. За нещо (селище, институция и под.) — забележителен, прочут съм с някое свое качество; славя се. Не говорете ми, че моя роден край / е беден, минало че няма славно. / .. / Той няма минало — той няма гроб на дни, / не се гордей с останки и руини. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 24. Преди няколко години тая стара ограда се гордееше с исполински бор. Ив. Вазов, Съч. XXII, 26. △ Националната библиотека се гордее с уникалните си старопечатни книги.

3. Държа се надменно, високомерно, горделиво; надувам се, фукам се. Любен Расков събираше в общата работилница млади калфи, говореше им разпалено за нов живот, бранеше сиромасите, ругаеше чорбаджиите — виждаше се, народен човек беше, не се гордееше със сполуката си в занаята и като бе изникнал от сиромашки корен, не бе забравил сиромасите. Д. Талев, И, 247. И наистина голямата участ, що е всякога имал в предприятията си, и силата, що е от нея придобил, направили са го да ся гордее и да ся надига толкова, що не ще ни да слуша онова, що иска да му каже человек, освен ако то е нему угодно и полезно. Г. Кръстевич, ИБ, 328-329.

Списък на думите по буква