ГОРЕКА̀ЗАН

ГОРЕКА̀ЗАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Рядко. Книж. Такъв, за който става дума преди казваното в момента, обикновено при писмено изложение; гореспоменат, гореизложен, гореозначен, гореописан, горепосочен, гореотбелязан, гореприведен, горецитиран. Най-после беше решено да се отделят българчетата в отделна касарна. Премина още един месец, но гореказаното решение не можа да са тури в действие и момчетата бяха принудени да си подадат оставката. П. Хитов, МП, 93. Събранието извадило кесиите си и дало колкото могло; само един човек дал 500 жълтици. Когато гореказаният български патриотин видял такива големи суми, то намислил да направи едно велико патриотическо дело. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 180.

Списък на думите по буква