ГОРЀЛКА

ГОРЀЛКА ж. Техн. Приспособление за дозиране на горива с въздух, с което се поддържа устойчив пламък в пещи, котли, отоплителни инсталации и др. Въглищният прах,.., се събира в специални бункери, откъдето с помощта на вентилатори той се изпраща в горелките на пещта, за да изгори. К, 1963, кн. 8, 34. В долната част на пещта има горелка, която се състои от две кварцови или стоманени тръби,.. Хлорът и водородът постъпват непрекъснато в горелката и изгарят, като образуват пламък във вид на факел. Хим. VII кл, 1965, 91. Атмосферна горелка. Ацетиленова горелка. Газова горелка. Оксиженова (оксиженна) горелка.

— Рус. горелка.

Списък на думите по буква