ГОРЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОРЀНЕ ср. 1. Отгл. същ. от горя и от горя се. Умъртвен от гестаповците,.., това значи инквизиция, побоища, горене с огън на живо месо.., измъчване с електрически ток. Г. Караславов, Избр. съч. III, 199. Величков кашляше и погледът му гореше, но това горене не идваше само от болестта му — идваше и от неговото разпалено въображение, и от дълбочината на една безкрайна човечност. СбЦГМГ, 285. Дърва за горене.

2. Хим. Сложен физико-химичен процес, при който се извършва бързо окисляване, съпроводено с отделяне на значително количество топлина и светлина. Днес е вече установено, че горенето е окислителен процес, съпроводен с отделяне на топлина и излъчване на светлина. В. Цокова, ОПВ, 26. // Разш. Биохимичен процес в организма. И наистина, като я пийнеш [ракията], дълго време пари и гори в гърлото и гърдите ти. Затопля, поддържа горенето в организма дълго. П. Михайлов, МП, 1957, 22.

◊ Двигател с вътрешно горене. Техн. Топлинен двигател, при който горивото изгаря вътре в цилиндъра.