ГОРЀНИЕ

ГОРЀНИЕ ср. Остар. Горене. Известието за оставката на Даневия кабинет беше произвело една суматоха в Цариград, която има̀ за последствие да се освободят няколко души от арестуваните в Солун, да се издаде заповед, за да се спре едното убиване на българи и горение на български села. Пряп., 1903, бр. 4, 4. Той [артистът Ив. Димов] носеше у себе си своя богат сценически темперамент, своята младост, своето непрекъснато горение, своята безкрайна почит към тия жреци на Мелпомена, които побеждават дори времето. Н. Лилиев, Съч. III, 386.

Списък на думите по буква