ГОРЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГОРЀНИЕ ср. Остар. Горене. Известието за оставката на Даневия кабинет беше произвело една суматоха в Цариград, която има̀ за последствие да се освободят няколко души от арестуваните в Солун, да се издаде заповед, за да се спре едното убиване на българи и горение на български села. Пряп., 1903, бр. 4, 4. Той [артистът Ив. Димов] носеше у себе си своя богат сценически темперамент, своята младост, своето непрекъснато горение, своята безкрайна почит към тия жреци на Мелпомена, които побеждават дори времето. Н. Лилиев, Съч. III, 386.