ГОРЕСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГО̀РЕСТЕН, ‑стна, ‑стно, мн. ‑стни, прил. Поет. 1. Който изпитва скръб, който е обзет от горест. После, когато чуха, че бе изгоряло цяло Добрища, а нямаха никаква вест за Бориса, те и двамата замълчаха .. Скришом въздишаше старият човек, скришом от него плачеше горестната майка. Д. Талев, И, 601. Погасна слънцето на запад в море от / пурпур и позлата,/ и вятър есенен понесе плача на горестно сираче. Хр. Ясенов, Събр. пр, 24.

2. Който е изпълнен с горест или който изрязява горест. Той се задъхваше. По лицето му изби ситна пот, а в гласа му трептеше горестна нотка на несправедливо оскърбен човек. Ем. Станев, ИК III, 1962, 95. На Павел се стори, че в равните зъби, в орловия нос, в скулите на лицето му [на Динко] имаше някаква далечна, едва доловима прилика с топлия, буен и горестен израз на жената, която беше разправила историята за смъртта на Стефан. Д. Димов, Т, 433. Вик злокобен и сред полумрака / стихват горестни слова — / в ужас свежда тя глава,/

в ужас старата жена проплаква. Хр. Смирненски, Съч. I, 50. В горестен живеем час,/ час на тежки изпитания. Ив. Вазов, Съч V, 71. // За чувства, мисъл, спомен — който е породен от или предизвиква горест. Невестата го гледаше с дълбоко състрадание и с горестно чувство на сърцето. Т. Влайков, Р, 61. Горестен спомен.