ГОРЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГО̀РЀЦ, мн. ‑рци, м. Остар. Човек, който живее в планинско селище; горянин. Хаджи Джонко чорбаджи отдавна лежеше в гроба; също и старият горец Томо Вълчарът. А. Страшимиров, ЕД, 41. Както горци горят дърва и правят от тях обикновения кюмюр, нака и природата,.., е сторила и приготвила пространните въгленни пластове във вътрешността на земята. ИЗ 1877, 186. Дори ся бияше Брен със старопланинските горци, дясното крило достигна без мъка на западната граница Македония. Г. С. Раковски, БС I, 180.