ГОРИЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОРЍЛКА¹ ж. Диал. 1. Болест по лозята; балсара, мана.

2. Люта ракия; лютица.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ГОРЍЛКА² ж. Диал. Вършина за горене. Да отида пак от оскрушата на таласъмената къща да донеса горилки. П. Тодоров, Събр. пр II, 164.