ГОРИСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОРЍСТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е покрит, обрасъл с много гори; горски (в 1 знач.). Оттук започваха гористите възвишения пред балкана — откриха се дълбоки долове, обрасли с бук и дъб. Ем. Станев, ИК I и II, 258. Скоро пътеката се превръща в тясна дъбова алея. Гористите скатове приближават изведнаж, встрани червенеят дрянове, отрупани с плод. К. Константинов, НЗХ, 11. Луната прозираше вече иззад средния горист хълм. М. Вълев, ПСС, 34. Гористият склон на планината се гънеше като диплите на широка дреха. А. Дончев, СВС, 71. Пътят лъкатушеше по гористия полуостров на Сандрово. В. Геновска, СГ, 129. Гориста местност.