ГОРЍЦА

ГОРЍЦА ж. Умал. от гора; горичка. Кавал свири на поляна, на поляна, край горица. Хр. Ботев, Съч. 1929, 24. Дето ти стига окото, гледаш бляскаво зелени ливади,.., гюлови градини,.., пресни поляни,.., и всичко това, прошарено с купове горици от кестени, орехи, сливи. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 132.

Списък на думите по буква