ГОРКИНКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОРКЍНКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Разг. 1. Умал. от горък (в 3 знач.). Румяна и Куна: .. Бабо Кито, горкинките ти внучета, — припаднаха! Ц. Церковски, ТЗ, 78. Ревнив синчец, горкинко цвете, / самичко на брегът ронливи, / — една до друга го прегръщат / и милват го вълни игриви. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 78.

2. Като същ. горкинкият, горкинката, горкинкото, мн. горкинките. Човек, който е за окайване, за съжаление; нещастен човек. — Какво се е случило — избягал! Просто на просто я напуснал и избягал в София. — Ами тя, горкинката, питам, тя как понася всичко това? Чудомир, Избр. пр, 240-241.