ГОРНИНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГО̀РНИНА2 ж. Диал. Нещо (обикн. пари), което се добавя, дава свръх даденото или полагаемото се, разликата в повече; горница1. "Заимодавците трябва да ся споразумеят помежду си общински, за да оставят и лихва, и горнина на своите длъжници". Ал. Дювернуа, СБЯ I, 389. "Хвалят стоките, които, колкото и да са скъпи, натоварят се още с 5-6 жълтици горнина." Ст. Младенов, БТР I, 455.