ГОРНИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГО̀РНИЧКА ж. Диал. Стаичка в горен етаж. Добра си сълзи порони / и си навънка излезе, / че влезе в горна горничка, / разпаса синя ивица, / че са самичка кайдиса, / кайдиса и са обеси. Нар. пес., СбГЯ, 229.

ГО̀РНИЧКА ж. Остар. Книж. Слугиня. Но тъй трудно е за един беден скитник да види отблизо истинските милионери. Много по-лесно е да видим техните гробници и дворци. Техните лакеи и горнични, отколкото самите тях. Б. Шивачев, ПЮА, 77.

— От рус. горничная.