ГО̀РНИЧЪК, ‑чка, ‑чка, мн. ‑чки, прил. Умал. от горен. Ако и да са съществували у нас такива по-горнични школа, но тий са били навярно чисто богословски: инак старата ни книжевност не щеше да бъде лишена от историци, поети и философи. Д. Войников, У, 1871, бр. 12, 181.