ГОРНОМАХЛЀНЕЦ, мн. ‑нци, м. Разг. Мъж от махала, която се намира в горния край на селище, горномахаленец. Горномахаленците излязоха сплотени,.., — те от дълго спореха и воюваха с източните си съседи за върха на каменните кариери. Т. Харманджиев, КЕД, 154.