ГОРНЯК —Речник на българския език — алтернативна версия
ГОРНЯ̀К1, мн. няма, м. Диал. Северен вятър; горнянин, горненец2. — Свирне ли горнякът през зимата — продължи Георгиев, — куче не се свърта вътре,.., но да са живи кожусите и фланелите, инак трудно се иззимва тук... Кр. Григоров, Р, 24. Че ако се разсърдя / и ако викна пак / от ледения север / студения горняк.. / веднага ще забравиш / надеждите си бързи. Елин Пелин, ПБ, 108. Коня юнак отговаря: / .. / "Мойте очи вятър ли са / вятър ли са, горняк ли са? / Мойто сърце камък ли е, / камък ли е, мрямор ли е?" Нар. пес., СбВСт, 741.