ГОРОМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГО̀РОМ нареч. Диал. В гората, из гората. Бог да бие цръна арапина, / зададе се низ тесни клисури; / сви юнаци гором побегная, / останала китена девойка. Нар. пес., СбНУ Х, 85. Гором йезде китени сватове. СбНУ ХХII-ХХIII, 41.