ГО̀РСКИ

ГО̀РСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се състои от гора, покрит с гора; горист. Изваждаше кавала и засвирваше тъжно,.. Цялата негова мечтателна душа се превръщаше в поток от сладки и нежни звуци, в които имаше ширината на полето,.., страхотната тайнственост на горските усои. Елин Пелин, Съч. II, 61. Навлезете ли в горската част на "Златни пясъци", ще добиете едва ли не впечатление, че навлизате в своеобразна джунгла. ПЗ, 1981, кн. 10, 22. Горски площи. Горски насаждения.

2. Който е част от гората, от дърветата в гората. Но той пееше тихичко, сладичко, повечето на себе си и приличаше на голям черен бръмбар, изхвръкнал след дъжд изпод горските листа. Елин Пелин, Съч. II, 84. Зеленото горско клонче, което Борис Глаушев си донесе в бащиния дом, започна бързо да вехне, градският въздух не му понасяше. Разтъжи се Ружа в града, в новия си дом. Д. Талев, И, 377. На за̀ник слънце веч / преваля. Сетен лъч / из облак дрипав, чер / се мерне нейде там — / над горски вършини / и чезне без следа. Ц. Церковски, Съч. I, 251.

3. Който се намира в гората. На брега, до самата вода, имаше малка горска къщурка, направена от борови греди. Ал. Бабек, МЕ, 20. Вдясно от пътя на поляната е разположен горски кантон, край който има чешма с изобилна вода. М. Гловня и др., Р, 173. Беше вече девет часа, когато се отбихме от главното шосе.. При третото отклонение колата тръгна по горски път. Г. Белев, КВА, 211. // Който живее, обитава гората или вирее, расте там. Моят баща — пише Хитов — беше горски човек — овчар и козар. Н. Ферманджиев, РХ, 39. При всичко, че Тотю беше горски човек и душата му бе станала корава,.., като наближи родните си планини и родното си място, почувствува едно мръдвание на сърцето си. Ст. Поптонев, ОБЛ, 303. Приказваме с горските овчари и се радваме на грубите и здрави души на тия хора. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 151. На малка летва бяха окачени смрикар и сойка, ястреб и пъстър кълвач и няколко дребни горски птичета. Цв. Ангелов, ЧД, 221. В усоя глуха, във пещерен полумрак, / .. / Где птиченце не смей да прилети, / где боязливо горский звяр наднича — / поток планински криволи. К. Христов, ПВ, 45. Денем мечката и мечето спяха. Нощем, щом месецът изгрееше, излизаха за храна. Беряха гъби, ягоди, горски плодове. Ем. Станев, ГЧ, 4. От гората лъхтеше прохлада, напоена с дъх на горски цветя. Ц. Церковски, Съч. III, 31. Горски билки.

4. Който е свойствен на гора. Горският прохладен ветрец люшкаше нежно листата и заедно с балканските миризми носеше тук и глухия гръм на водопадите. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 81-82. При едно кладенче в гората Липо се отби да почине и полегне на гръб под горската сянка. Елин Пелин, Съч. I, 119. Горски климат.

5. Който е свързан с използването на гората. Отляво и отдясно се нижат облите върхове на възвишенията, синкави долчини, по чиито склонове са намерили препитанието си много скотовъди, пчелари, овощари и горски работници. Й. Радичков и др., ГСП, 119. Според конституцията горите са общонародна собственост. Това дава възможност изсичането да става планово и под контрола на горските власти. Бтн VI, 124. Горско стопанство.

6. Остар. Планински. Това съображение ми се вижда сериозно; .. човек може да го прецени, като знае, че горското население на Швейцария, представлява от политическа гледна точка, характери, които не се срещат другаде. Бълг., 1902, бр. 528, 2. Външността на този град [Панагюрище] прави много приятно впечатление с неговите яки и добре съзидани къщя и с множеството градини в тая горска страна. Г. Бенев, БК (превод), 46.

7. Като същ. горски м. Разг. Служебно лице, което пази горите от вредители. Горският се оплаквал от нас, че сме изсекли гората тука, а горе имало много сухи клони за лагерния огън. Кл. Цачев, СШ, 173. След завоя шосето се изправи и далеч в ниското се показа хижата на горските. Д. Фучеджиев, Р, 13. горското ср. Разг. а) Учреждение за запазване и използване на горите в определен район; лесничейство. Когато Генадиев се върна, стана ясно, че тъй като горското не било предупредено за идването на бригадири, сега нямало кой да отключи склада с инструментите. Я. Антов, ТВК, 51. б) Сградата на това учреждение; лесничейство. Горското се виждаше от нашия двор.

◊ Горска булка. Диал. Полски мак; див мак. Горска бъбрица. Зоол. Птица, едра колкото врабче, сивокафява, която обитава равнините и горските поляни и се храни с паячета, гъсеници, скакалци и др. Anthus trivialis. Както повечето бъбрици, горската бъбрица наподобява полската чучулига, но е по-дребна и с по-стройно тяло. Вл. Помаков, ПДП (превод), 76. Горска дива. Митол. Митическо същество — покровителка на овчарите. Освен тия божества българите си въображавали и горска дива — богиня на овчарството. Тя владяла по горите и полетата. Д. Войников, КБИ, 19-20. Наший народ и до днес е съхранил йоще множесдтво вярвания за змейове и змеици, за самодиви и горски диви, или самовили, за юди. Г. С. Раковски, БС I, 149. Горска дългокрака жаба. Зоол. Вид жаба, срещаща се в гори и ливади с висока блатна растителност, която е кафявожълтеникаво оцветена. Rana dalmatina Bonar. Горска звездица. Бот. Многогодишно растние от семейство карамфилови, което расте по сравнително сухи места, познато като декоративно и медоносно растение. Stellaria holostea. Тук-там се белееха като едри снежинки горските звездици, безредно размесени с жълти секирчета, с мъртва коприва и иглика, китка до китка иглика, притулени срамливо до прецъфтелите ягоди. П. Бобев, ГЕ, 108-109. Горска зидарка. Зоол. Вид полезна птица, голяма колкото врабче, но с удължено тяло, сивосинкава, която се среща предимно в широколистни гори, паркове и градини. Sitta europea. Къл‑

вачите и тяхната близка родственица — горската зидарка, използуват за храна желъди и лешници. Вселена 69, 328. Горските зидарки и дърволазките пък избират за гнезда хралупите по дърветата. Ив. Димитров, ОП, 25. Горска майка. Бот. Род многогодишни отровни паразитни бледорозови растения, които живеят по леската, бука, смърча и др. и намират приложение в народната медицина. Lethraea. При паразитното растение горска майка коренището е покрито с месести бели люспи, в които се натрупват резервни вещества. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 101. Горска мравка. Зоол. Ръждивочервена на цвят мравка, срещаща се в иглолистните гори, която унищожава много вредни насекоми и ларвите им и затова се намира под закрилата на закона. Formica rufa. Горска разгонка. Диал. Кучешко грозде. Горска улулица. Зоол. Вид полезна птица от разред сови, голяма колкото врана, с кафяворъждива окраска, срещаща се повече в планински, отколкото в равнинни гори, паркове, градини. Strix aluco. Горска чучулига. Зоол. Прелетна кафява птица, голяма колкото врабче, която се среща в планински горски поляни и сечища. Lillula arborea. Горската чучулига е единственият вид чучулига, чийто живот е свързан с дървесна растителност. Вл. Помаков, ПДП (превод), 63. Горска ягода. Вид ягода с едри, тройно назъбени листа и силно ароматичен дребен плод, срещаща се из горите на Европа, Азия и Северна Америка. Fragaria veska. Горски газ. Разг. Въглероден двуокис. Горски гущер. Зоол. Светлокафяв до сивопепеляв гущер, който обитава стари дъбови гори в Източна България. Lacerta praticola pontica. Горски дом. Админ. Сграда на учреждение за запазване и използване на горите в определен район; лесничейство. При залез слънце тримата скиори достигнаха горския дом. Ламар, ГМ, 27. — Ето що, Янко — бавно каза той [лесничеят]. — Реших да те изпратя на горския дом завинаги. Там ще живееш постоянно. Ем. Станев, ПЕГ, 7. Горски певец. Зоол. Прелетна светлозеленикава птица, която живее в стари широколистни и смесени гори; буков певец. Pheloscopus sibilatrix. Горски пелин. Диал. Див пелин. Горски скакалец. Зоол. Зелен скакалец, който се среща предимно по сечища и редки гори и е вреден за селското стопанство. Isophea tennicerea. Горско врабче. Зоол. Непрелетна птица, която се среща в широколистни гори, паркове и градини и се храни предимно с тревни семена и насекоми; полско врабче. Passer montanus. Горско семепроизводство. Сел.-стоп. Отрасъл от горското стопанство, който организира производството на висококачествени сортови семена от горските дървесни храстови видове.

? Горско пиле. Разг. Разбойник, който извършва обири и нападения в горите. Под впечатлението на слуха за разбойници в Рила неодолимо любопитство ме застави да узная що-годе за личността на тия горски пилета. Ив. Вазов, Съч. ХV, 8. — Хубаво, че те застигнах, да не съм самичък, зер сега из Балкана има и горски пилета — заключи той, като се подсмихваше в тъмнината. Ем. Станев, ИК III и IV, 333.

Списък на думите по буква