ГОРУНЕВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОРУ̀НЕВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Горунов. Спускаме се в зимника, насядваме около огнището, дето пращят горуневи главни. Ив. Вазов, ИСМ, 32. Близо, близо крайо, / накрая да отида, / че на края има / сянка горунева. Нар. пес., СбВСт, 333.