ГОРЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГО̀РЦЕ нареч. Остар. и диал. На място, което е на високо или над друго място. Положението на Константина в бащината му челяд било донякъде привилегировано.. Че това е така, ние видяхме вече по-горце при кратката биографея на Аполинария, Теофания и на баща му. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 620. От лева страна на джадето имаше един ан и по-горце една лебарска фурна. СбНУ ХLV, 390.