ГОРЧА̀

ГОРЧА̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х и ‑ѐх, несв., непрех. 1. Имам горчив вкус. Детето се потеше и повтаряше жално с отпаднал глас: — Горчи!... Горчи!... [хининът]. Д. Димов, Т, 496. Бе ни казвала неведнъж, че дините били много сладки... Ала останахме изненадани. Динчето киселеше, дори горчеше. Кр. Григоров, ОНУ, 74. — Ти не пи вода? — Не ми се пие. — Пий и ми кажи дали не горчи водата. К. Петканов, Х, 154. — Ех, ние все салата ядем, рече един долнооряховчанин.. — Аз пък такова нещо не съм ни видял, ни ял, се обади един козаревчанин, горчи ли, сладни ли, не съм го турвал в устата си. П. Гинчев, ГК, 83.

2. Прен. Причинявам неприятно чувство, свързано с някаква мъка, скръб или нанесена обида, огорчение. Но още по-прекрасно щеше да бъде всичко наоколо, ако не горчеше тази тъжна утайчица в душата му, останала още от снощи: споменът за нещо скъпо, безвъзвратно загубено. А. Гуляшки, Л, 291. Някъде дълбоко в мен започват да горчат ония негови неясни думи, с които разказваше за себе си на децата след манифестацията. Л. Александрова, ИЕЩ, 329. Той тръгна начумерен / да скрие, че раздялата горчи. / — На добър път! — вик сетен, разтреперан. / Тя дълго го изпраща със очи. Бл. Димитрова, Л, 172.

ГОРЧЍ МИ несв., непрех. Усещам горчив вкус. Костакев хвърли кърпата на закачалката, седна и засърба парливото кафе. Кафето беше гъсто, ароматично, с много захар, но сега то му горчеше. Х. Русев, ПЗ, 36. Дали ѝ да пие някакво лекарство, от което ѝ горчало и ѝ се повръщало. Й. Вълчев, РЗ, 15. Капка морска вода, попаднала в гърлото, е в състояние да ти горчи цял ден. П. Вежинов, ДМ, 15.

Списък на думите по буква