ГОРЧИВИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОРЧИВИНА̀ ж. 1. Горчив вкус; горчилка, горчивост. Сутрин, щом се събудех, устата ми беше засъхнала и на гърлото си усещах такава горчивина, сякаш бях гълтал кой знае какво лекарство... Кр. Григоров, ОНУ, 70. Изстискват се [сините домати] леко, за да се отдели горчивината. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 191. При този недостатък сиренето е горчиво. В едни случаи горчивината се чувствува още в прясното, а в други — в зрялото сирене. Н. Димов и др., ТМ, 149.

2. Прен. Огорчение, мъка, обида; горчилка, горчило¹, горчивост. Най-сетне Левски се раздвижи. — Значи това е останало от целия ви комитет — каза той с горчивина,

която не се и опита да прикрие. — Четири души. Ст. Дичев, ЗС II, 696. Аз ги [войниците] гледах и мислех, че някой близък ден и те ще тръгнат към смъртта. Тогава моите лични грижи, скърби и философии изведнъж се стопяваха и аз потъвах в една вълна от безкрайна милост, в която имаше и горчивина, и нежност. К. Константинов, ППГ, 305. Много малък още, бъдещият писател [А. Страшимиров] загубва своите родители. И като сираче почва да търси своята прехрана. Води един живот скитнически и пълен с горчивини. Б. Шивачев, Съч. I, 71.