ГОРЧИВО —Речник на българския език — алтернативна версия
ГОРЧЍВО нареч. 1. С горчивина, с огорчение. Тя се прибра в стаичката си и отново заплака горчиво, понеже в дъното на душата си съзнаваше, че упрекът на баща ѝ беше справедлив. Д. Димов, Т, 25. "Късно е да си въобразявам, че ще бъда щастлив" — мислеше си горчиво Янакиев, като бързаше нагоре из тъмната уличка. Ем. Станев, ИК I и II, 278-279.
2. Като сказ. опред. Обикн. при лич. местоим. в дат.: а) Означава, че някой изпитва горчив вкус. Тази вечер началникът на плановия отдел Иван Марангозов се върна в къщи уморен и отегчен. В устата му беше горчиво, болеше го глава и му се искаше веднага да се тръшне на леглото. Х. Бенадов, СбСт, 88. От хинина ми беше дълго време горчиво в устата. б) Прен. Означава, че от някого се изпитва чувство на горест, на оскърбление. — Горчиво ми е на душата. Не зная какъв човек съм — нямам късмет. А. Каралийчев, НЗ, 155. Защо тия хора приказваха така? Какво бяха им направили русите? .. Старецът се прибра у дома си. Беше му горчиво и противно. "Ще видят те! Ще видят те!" — заканваше се той полугласно. Г. Караславов, Избр. съч. V, 164.
3. За означаване на много висока степен в проявата на някакво действие, изразено с глагола, към който се отнася; много, извънредно много. — Но аз пак ти казвам: ще се разкайваш, горчиво ще се разкайваш! Защото, право да ти кажа, едно момиче на двайсет и две-три години може да избира .. — Но... когато си станала вече на... че-тирийсет и... Д. Калфов, Избр. разк., 223. И чудя се какво търсите вие голтаците при тия бунтари. Знай, че после горчиво ще съжаляваш. П. Михайлов, МП, 41. И той [Раковски], както и сичките почти негови съвременници са мислиле, че Сърбия или Русия, Черна гора или Румъния ще да ни помогнат в неравната борба за свобода. Но както той, тъй и неговите съвременници горчиво са се лъгале в това. Хр. Ботев, Съч. 1929, 199.
◊ Излиза ми / излезе ми горчиво. Разг. Имам големи неприятности заради нещо, скъпо заплащам за нещо. — Бай Марко се е годил за тоя Кралѝч, ама един ден горчиво ще му излезе... Ив. Вазов, Съч. ХХII, 129.