ГОРЧИЛЕЖ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГОРЧИЛЀЖ м. Диал. Горчило1. — Ха така, бре момче — рече, — дай да запушим от по-хубавите. Цял живот съм смукал
горчилежите. И царевична свила, и стрита букова шума, и кълчища, ако щеш. Кр. Григоров, Р, 69. Монка от снощи мисли и крои дали да каже всичко на Илия, или да си трае, както имаше обичай да преглъща горчилежите им. Кр. Григоров, ПЧ, 153.