ГОРЧЍЛКА

ГОРЧЍЛКА ж. 1. Горчив вкус; горчивина, горчивост. Добитъкът от сушата никога не пристъпва към морето, той отдалече усеща соления му дъх, горчилката и остротата на йодовите пари. Й. Радичков, НД, 208. Тя прочела стихотворението "Лорелай" .. Вътре са включени и светлината на слънчевото следпладне, и дантелените завеси, и горчилката на хининовите таблетки, и капчицата чай. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 98.

2. Нещо, което има много горчив вкус; горчило1, горчилак. Иван: — Ти как си? Коста: (усмивката му угасва). — Гълтам, някакви горчилки. Чичо доктор казва, че съм по-добре. Ив. Остриков, ППА, 19.

3. Прен. Огорчение, мъка, обида, горчивина, горчило1, горчивост. Рамзина от опит знаеше, че със сълзите олеква — сълзите изтичат и с тях изтича нещо от горчилката ти. Тя не попита повече, остави я да се наплаче. Б. Несторов, АР, 185. Каменов го изгледа сериозно: — Виждам, в душата ти се е набрала много горчилка. Но не си съвсем прав. П. Бобев, ГЮМ, 14. Според него [Виденов] Грашев притежаваше една особена мекота на характера,.., благородство и внимателен поглед към другите, резултат на труден живот, в който си видял и добро, и лошо, отмерил си всичко на везните и си разбрал, че човекът идва на този свят не да гълта горчилки, а да почувствува красотата му. Д. Фучеджиев, Р, 135. — Никой не може и половин дума да обели за поведението ѝ, а сега, когато тя трябваше да се почувствува като човек, я караш да преглъща толкова горчилка! В. Нешков, Н, 298-299.

Изпивам / изпия <до дъно> горчилката. Разг. Изтърпявам докрай някаква голяма мъка, голямо страдание; изпитание. Но тъкмо тогава у попа се обади вторият Стойко — .. Нека, нека! — викаше той на ухото му. — Нека изпиеш до дъно горчилката, нека разберат душманите, че вече имат пред себе си не овце, а хора! .. Какъв пастир ще си ти, ако се гънеш и свиваш от страх." В. Мутафчиева, ЛСВ I, 184.

Списък на думите по буква