ГОРЧИНА̀ ж. Остар. Горчивина. Прекръсти ся и помоли, / а сълзи рукнаха; / .. / Те капяха на земята / като едър бисер — / посмалиха горчината — / занесе я вятър. Ц. Гинчев, ДТ, 52.