ГОРЯ̀

ГОРЯ̀1, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. действ. горя̀л, ‑а, ‑о, мн. горѐли, несв., непрех. 1. Подложен съм на действието на огън, бивам унищожаван от огън. Минахме край една изгоряла елова гора .. Тя е горяла тука цели денонощия. Ив. Вазов, Съч. XV, 90. През утринната омара над полето се виждаха на някорко места, сякаш увиснали във въздуха, стълбове дим: горяха турските чифликчийски кули в няколко села. Д. Талев, И, 524. Завика нане Вуте, изплака уплашен Тото, изскокна и стрина Вутевица, но .. що да види — цялата плевня гореше. Елин Пелин, Съч. IV, 247. Гори / градът от вси страни и турци колят / мъже, жени, деца. К. Христов, ЧБ, 114. Седемнадесет дни горял красний и обширний Картаген и най-после изгорял докрай. Г. Йошев, КВИ (превод), 113. На някого къщата горяла, а друг искал да му дадат огън да си запали лулата. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 290. На циганина катуната гори, а ти търсиш имане. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 297.

2. Издавам пламък и излъчвам топлина. В огнището гореше приветливо огън. Елин Пелин, Съч. II, 170. Церакът кой го знае защо гори на пресекулки: погори, погори, па по едно време забрави, унесе се и току пак припламне. Й. Радичков, СР, 57. — Горяха големи огньове. Четниците печаха агнета на шишове. А. Каралийчев, С, 18. // Издавам пламък и излъчвам, пръскам ярка светлина; светя. Пред двете дълги стени на тронния чертог горяха свещници. Й. Вълчев, СКН, 108. Бай Чавдар отдавна вече не беше файтонджия,.., но от време на време лъскаше и потягаше файтона,.., палеше фенерите, пробваше дали горят равномерно и им сменяше газта. С. Стратиев, СВМ, 85. — В ония хайдушки времена не беше добре да гори ноще свещ в къща. Ив. Вазов, Съч. XII, 58. Като влезе в горницата, Събо си сне калпака .. Докато на двора беше все още видело, тука бе тъмно и затова по стените гореше борина. Ст. Загорчинов, ДП, 125. Сламеният човек закрачи нататък и надникна в една празна канцелария, полуосветена през малкото стъкло на вратата от горящата в коридора лампа. Св. Минков, Избр. пр., 28-29. Обр. От прозореца на един златарски дюкян мамеха погледа златни гривни, брошки, обсипани със скъпоценни камъни .. Скъпоценностите горяха, по тях играеха многоцветни отливи — сини, зелени, кървави. Д. Спространов, С, 31. Птицата се издигна .. и се понесе към планината, чиито снежни върхове, огрени от залязващото слънце, горяха в прекрасна, рубинена светлина. Жълта есен гореше в равнините. Наведените от плод клони окапваха. А. Каралийчев, ПС I, 20.

3. Прен. За очи, поглед — излъчвам особен блясък като израз на някакво силно вътрешно изживяване, силно душевно вълнение. Но когато и тя чу да викат от всички страни: "Индже! Убиха Индже!" — трепна и се втурна към пруста. И тя се появи там разтреперана и суха, очите ѝ горяха и търсеха неспокойно. Й. Йовков, СЛ, 152. Султана не пророни сълза, само очите ѝ горяха, сухи, с мрачен блясък. Тя окъпа, облече мъртвото дете. Д. Талев, ЖС, 96. Дядо Недко млъкна. Дишаше тежко, очите му

горяха. Й. Йовков, Ж 1945, 143. Момъкът и девойката застанаха прегърнати сред нивите. Очите им горяхя, душите им отмаляваха. Елин Пелин, Съч. IV, 56.

4. Прен. Намирам се в трескаво състояние, имам температура. Сложиха ме да легна на одъра, завиха ме с губера, натопиха една кърпа в оцетна вода и я наложиха на челото ми. Аз наистина горях и треперех. Бях се простудил. К. Калчев, ПИЖ, 42. Ех, тая тежка вечер! Защо никога досега не е било тъй хладно леглото, защо не са горели тъй страните, челото, ръцете! Л. Александрова, ИЕЩ, 214. — Какво му е на детето? — Не зная, мамо! Главичката му гори в огън и диша тежко. К. Петканов, БД, 110-111. Ръцете му горяха, а по гърба му пълзяха топли и студени тръпки. М. Грубешлиева, ПИУ, 266. Болното животно пъшкаше непрестанно и досущ като човек, който гори в треска. Д. Талев, ПК, 379.

5. Прен. Обзет съм от някакво много силно чувство. Истинският актьор гори с това, което е около него. Увлича се от живота, който става обект на неговите проучвания и страсти, жадно поглъща това, що вижда. Н. Лилиев, Съч. III, 316. Брат ми се сконфузи, но не намери сили да се извини. Целият гореше от срам. К. Калчев, ПИЖ, 167. При това Радиното сърце не беше свободно и той знаеше това. Но той не видя това и продължи да гори. Любовта е сляпа. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 95. Търпеливи читателю, написах този фейлетон не само послучай Седмицата на книгата, но и защото горя от желание да подобря рекорда за най-невероятна история. Тонич, ББК, 81. На княза съвсем не му беше до стария Ангелари, нито пък гореше от нетърпение да се срещне с преподобния Исай. А. Гуляшки, ЗВ, 345. // Прен. За бузи, чело, лице и др. — ставам много топъл и се покривам с руменина вследствие на силно изживяване или удар; руменея. Лицето ѝ гореше, гърдите ѝ дишаха чежко. Г. Райчев, Избр. съч. II, 67. Тя се изви и така махна с ръка, че Манчо,.., се хвана за бузата: .. Свиленка не се и разправя повече с него, макар да показа юмрука си, макар още да гореше бръснатата страна на Манча. Кр. Григоров, И, 57. Бузата му още гореше от плесницата, в душата му кипеше злоба и той не мислеше за нищо друго освен за мъст. Й. Йовков, Ж, 1920, 35.

ГОРЍ МИ несв., непрех. 1. Изпитвам физическа болка, подобна на парене в стомах, гърди, корем и др. — Ох, дядо Коста, тежко ми е, сърце ма боли, гори ми нещо в гърдите. Л. Каравелов, Съч. IV, 10. И мама се усмихва: — Е, щом толкова настояваш .. направи един ошав, следния път .. Все ми гори вътре. В. Бончева, АП, 69.

2. Прен. Изпитвам остра душевна болка, страдам. Болен съм, болен, нещо ми гори в душата. Момчила не мога да прежаля. Ст. Загорчинов, ДП, 481.

Гори ми главата. Разг. Обзет съм от една единствена мисъл, проблем и не съм в състояние да разсъждавам. Бъркола се олюля. Щракна меча, като издърпа съвсем малко острието от канията и се втурна към палубата. Очите му не виждаха нищо, главата му гореше — той отиваше да убие деспота. Д. Добревски, БИ, 38. Гори ми сърце <то>. Разг. 1. Усещам силна жажда или болка. Гори ми сърцето за водица. 2. Изпитвам някаква мъка. Горете ми, тънки дари, така гори мене сърце / от бащини ми страхове, / от майчини ми жалбови. Нар. пес., СбАИ, 289. Горя в (на) огън. Разг. Намирам се в много тежко положение, имам големи неприятности; подложен съм на големи изпитания, трудности. И пак той [Рюшди бей] бе пострадал най-много от гяурските своеволия: през последните години от неговите два чифлика бяха избягали над тридесет души селяни и все по-млади, работни люде .. Пашите гледат пашалъка си, а такива като него направо в огъня горят. Д. Талев, ПК, 293. Горя между два огъня. Разг. Намирам се в много тежко положение, имам двойни неприятности, подложен съм на двойни изтезания. — А защо не заминете при родителите си? — Не мога! Нали мъжът ми е румънец? Ех, писано ми било да горя между два огъня! Г. Белев, КР, 88. Горя, не кадя. Диал. Силно съм ядосан, но не проявявам яда си, не избухвам, старая се да се въздържам. Успокой се, няма защо толкова да се вълнуваш, виждам те, че гориш, но не кадиш. Огън гори на главата ми. Разг. Имам големи грижи. — Сто и двайсет хиляди жетвари съм турил на чифлика си .. Искат хляб, искат вода, искат пари. Огън гори на главата ви, ви казвам, огън! Й. Йовков, ПК, 30. — Никого не слушам. На главата ми огън гори. Утре мога да остана гол на улицата. Д. Немиров, В, 39. На главата му огън гори, пък той хабер няма. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 281. Покрай сухото <гори> и суровото. Разг. Употребява се, когато заедно с виновния пострадва и някой невинен. Е, на някои повече стегнаха каиша, ала какво да се прави, такива са времената — покрай сухото гори и суровото. К. Калчев, СТ, 10.

ГОРЯ̀

ГОРЯ̀2, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. 1. Правя нещо да бъде обхванато от огън, унищожавам нещо чрез огън; паля. Натопени в газ и запалени стиски слама, фъргани в черквата, във вид на огнени езици пържили, горили телата. Ив. Вазов, Съч. XVI, 106. Тогава тя го дръпна за яката .. — Кой поразенико, ти каза да ми гориш джубето, казвай! — Какво джубе? — погледна я то плахо. — Нищо не съм изгорил. Г. Караславов, Тат., 207. Тук [в затвора] беше и моят другар Цветко Церовченина, с когото хо‑

дихме да горим селата Смолско и Каменица. З. Стоянов, ЗБВ III, 264.

2. Употребявам нещо за отопление или осветление. — Цяла заран газите чужда трева, в чужда вода се перете, чужди дърва горите, а сте тръгнали Богу свещ да палите! А. Гуляшки, СВ, 11. През лятото селянките така са погълнати от полската работа, че едва като се заесени и се спрат в селото, се сещат за хурките. За да не горят по много газ вечерно време,.., те се събират съседски тая вечер у една, другата вечер у втора и така се изреждат всичките. Ил. Волен, РК, 51. Вместо дърва и дървени въглища те горят сега каменни въглища. ИЗ 1874-1881, 1882, 4.

3. Излагам на силен слънчев пек. Ходиш ли и ти на нива, / да гориш лице снежано. П. Р. Славейков, Ч, 1973, кн. 10, 983.

4. За слънце, слънчеви лъчи — силно затоплям, прежурям върху нещо. Слънчевите лъчи горяха главите на сестрите през самите им чадъри. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 76. И макар че му беше много мъчно, Ленко остана да лежи, вторачен в моста. Той само се промъкна пак малко по-напред, защото слънцето беше се извило към запад и гореше гърба му. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 209.

5. За ракия, спирт, пипер и под. — причинявам силно парливо усещане; паря. — Миналата година изпих цяло шише ракия, шейсе градуса!.. Разбирам, че става дума за люта ракия, която гори гърлото, белия дроб и стомаха. К. Калчев, ПИЖ, 61. Пиперът гори на езика ми.

6. Прен. Причинявам силна мъка, големи страдания на някого; измъчвам, тормозя. Не остана в ума и мисъл да я съди и да гори цял живот и защо ще остане в ума ѝ такава лоша мисъл: тя даде отровата на Катето, за да я пречисти! Д. Талев, ПК, 337. — Ах, ти ли си, Киро, обеснико! Ти ли си ми дошъл, да ни гориш още ваднъж душата? Зл. Чолакова, БК, 34. Той се презираше и от самите турски затворници. Като минуваше покрай прозореца, тие му говоряха на нисък глас: — Бе, пезевенк, за това ли стана комита да гориш хората? З. Стоянов, ЗБВ III, 138. // Предизвиквам у някого силно желание; мъчителен копнеж. Добри: Няма да го оставим ние да ходи дълго ерген. Янко: И да гори момински сърца. Р. Стоянов, М, 22. Кръстано бяла-цървена младост до века не трае! Кити се, душо, гори ме, / дори сърце ти играе! К. Христов, СК, 44.

7. Диал. Измамвам. Цънцарите бакали по селата горят селяните. Иошурджиите горят света. Н. Геров, РБЯ I, 238. горя се страд. И дървата, дето се горят на огъня, и тях мама гледа да спестява. Т. Влайков, Пр I, 65.

Горя вар. Разг. Пека варовик, за да стане на вар. Горя въглища. Разг. Добивам дървени въглища. Имали и овце добралъжени, горели и въглища и ги продавали по две аспри оката, за да си купят петали, пирони и сол. Н. Хайтов, ШГ, 52.

Списък на думите по буква