ГОРЯНИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОРЯ̀НИН¹, мн. горя̀ни, м. Диал. 1. Човек, който живее в планинско селище; планинец. Котел беше гнездо на волни горяни, на планински орли. Ст. Станчев, НР, 112. Тази вечер трябваше да отидем в забоя с други двама — .. Симон и един едър, здрав горянин от Делиормана. П. Михайлов, ПЗ, 43.

2. Само в съчет.: Змей горянин. В народните песни и приказки — прозвище на змей, който живее в планината. Змейо, ле, змейо, горянин, / на майкя ми се досади! / Та стана до три години, / токо ме любиш, не водиш. Нар. пес., СбНУ XLIII, 274.

ГОРЯ̀НИН², мн. няма, м. Диал. Вятър, който духа откъм планината; горянинец. Хей, разхлади ни челата и дланите, / ветре балканино, ветре горянино! Ас. Разцветников, Ст, 88.