ГОСПОДАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОСПОДА̀Р, ‑ят, я, зват. ‑ю, мн. ‑и, м. 1. Мъж, който срещу определено възнаграждение наема хора да работят при него. Той също беше главено овчарче .. Господарят му често го биеше, затова може би момчето седеше като залутано и не проявяваше никакво влечение към игрите. Ив. Хаджимарчев, ОК, 25. Господарите му гледаха да го имат като свой, макар в душите си да го ненавиждаха и презираха. Той се хранеше на софрата им, когато всички ратаи и надничари ядеха отделно. Г. Караславов, СИ, 94. — Какво каза, господарю? — наведе се над леглото неговият верен прислужник. А. Каралийчев, ТР, 75. Вода и огън са добри слуги, ама са страшни господари. Послов. П. Р. Славейков, БП I, 75.

2. Притежател на имоти, добитък и под.; стопанин. Господарите на чифлика бяха в града. Й. Йовков, АМГ, 20. Господар на туй лозе за в бъдеще ще бъде не Драгия Вълков, а "Нова Мизия", всички нейни членове, в това число и ти! Ст. Марков, ДБ, 476. — Стани Сивушке, стани! — освободи я от ярема Боне,.. Сивушка едвам отвори очи, погледна с молба господаря си, като че искаш да му каже: остави ме да си умра спокойно. Елин Пелин, Съч. I, 151.

3. Човек, който има право да властвува над някого или нещо. Приседнаха. Смил донесе чаша вино, но те не се докоснаха до виното преди господин господарят да изпи своето. Д. Добревски, БИ, 191. При наследниците на Ив. Асен II крепостта неколкократно променяла своите господари. Ст. Михайлов, БС, 243. Те са сякаш господари на селото. Разпореждат се с общината като с бащина мушия. Т. Влайков, Съч. III, 90.

4. Прен. Обикн. в съчет. със съм и предл. на. Човек, който властвува над нещо. Хората от центъра бяха преживели не един преврат, но никога преди не бяха виждали простия народ пълен господар на улиците. Ем. Манов, ДСР, 8. — Оня, който не се страхува от смъртта, е господар на живота. Д. Спространов, С, 313. Последният [Заимов] писал кърваво писмо, че работата му е готова, който ден поиска, може да въстане, господар е на положението, играй си с турците. З. Стоянов, ХБ, 369. След преживените мъки, аз се чувствам малко замаян; аз не съм господар на себе си. БД, 1909, бр. 5, 2. Шумоленето и шушненето показваха, че лекторът не е господар на аудиторията. К, 1970, кн. 4, 29. Всеки е на къщата си господар. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 150.

5. Остар. Глава на монархическа държава; цар, император. Там обяви, че едно царство не може да остане ни един ден без цар, а от Асеневите потомци едни са измрели, а други са се разбягали, затова той остава български господар. Ив. Вазов, Съч. XVI, 16. — Ние, българите, трябва да се съобразяваме винаги с намеренията на негово императорско величество всерусийския господар. Ст. Дичев, ЗС I, 327. // Обикн. мн. Остар. Завоевател, национален поробител. Тоя вестник ще да са издава на турски и на български език, следователно ще да служи на интересите и на двата народа, т.е. и на робовете, и на господарите. Хр. Ботев, Съч., 1929, 354. Тракия .. се намери в страшно положение: тя бе изложена беззащитна на гнева и отмъщението на разсвирепелите победоносни господари. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 7.

6. Истор. Титла на монарх в някои държави (Молдова, Влашко — през ХIV-ХIХ в.). Като папски мисионер в Молдавия, Парчевич е прибегнал до помощта на молдавския господар Матей Басараб. Б. Пенев, НБВ, 33.

7. Остар. Господин. Търси те одеве един господар .. — Кой? — Не го знам. Един стар човек, моя пора. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 96.

— Друга (остар.) форма: госуда̀р.