ГОСПОДА̀РЕВ

ГОСПОДА̀РЕВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. 1. Който се отнася до господар или владетел; господарски, господарев (в 1 знач.). Стаматко не се ни уплаши, ни обърка. — Аз господарева воля педавам с чест и благочиние, както подобава за пред деспот и севастократор, твоя милост! Ст. Загорчинов, ДП, 468. Управлението в Османската държава, ако и да беше,.., монархическо, но нямаше тази добра наредба, по която отделните областни управители да бъдат строго подчинени на едната господарева воля. Т. Шишков, ИБН, 299. Римската империя се разделила на четири части .. Заедно с туй деление изчезнало съвършено различието между императорските и сенатските провинции, както и между господаревата и господарствена хазна. Н. Михайловски, РВИ (превод), 284.

2. Който се отнася до господарство, владение, държава; господарствен (във 2 знач.). Господарево имане не е за бране. Ст. Младенов, БТР I, 459.

Списък на думите по буква